Коментари на: Спиране на цигарите http://bezcigari.wordpress.com/2008/02/03/spirane_na_cigarite/ ...дневника на един ВЕЧЕ непушач Fri, 24 Apr 2009 15:25:33 +0000 http://wordpress.com/ hourly 1 От: Краси http://bezcigari.wordpress.com/2008/02/03/spirane_na_cigarite/#comment-5 Краси Tue, 26 Feb 2008 11:21:58 +0000 http://bezcigari.wordpress.com/?p=7#comment-5 А дали си съгласен да проведем едно интервю (виртуално) и да го пуснем като статия тук ?! :) Би се получил един невероятен материал :) А дали си съгласен да проведем едно интервю (виртуално) и да го пуснем като статия тук ?! :)

Би се получил един невероятен материал :)

]]> От: Янчо Янев http://bezcigari.wordpress.com/2008/02/03/spirane_na_cigarite/#comment-4 Янчо Янев Tue, 26 Feb 2008 10:40:04 +0000 http://bezcigari.wordpress.com/?p=7#comment-4 Пуших 20 години, при това като зависим пушач. Всъщност са 23 но първите 2-3 години обикновено се смятат като "гратисни" т.е. момента, в който да се откажеш и който обикновено се пропуска. Точно както направих и аз. Въпреки това не съжалявам за нито една изпушена от мен цигара, а те наистина бяха много. Никога не съм правил дори бегли опити да ги откажа, нито съм имал желание да го правя. До един есенен ден, когато съвсем случайно, ровейки се из нета се зачетох в "Табекс". Реших да направя бързи сметки дали е по-изгодно с табекс, отколкото с цигарите. Ей така от спортна злоба. Така и не помня резултата, но установих, че изхарчвам минимум 120 лв месечно за цигари. А това в моя първосигнален ум появи образи на 6-7 кебапчета дневно или 4-5 кила пастърма месечно, или което беше най-лошото - подновяване на РС-парка ежегодно! И реших - ей така изведнъж, че повече няма да пуша. Още на другия ден сутринта си купих няколко никотинови дъвки от 4 мг и всеки път когато ми се припушеше си отгризвах по малко. Първия ден успях да изкарам без особени напъни и с 1 издъвкана дъвка. Втория ден същото. На третия реших, че е време да откажа и дъвката. И на четвъртия дойдоха проблемите. Безсъние, изпотяване, нервност, глад почти постоянен. Петата вечер успях да поспя около час. На шестия нещата изглеждаха много по-добре, на седмия проблеми със съня нямах. Остана нервността, може би до края на първия месец. Глада вече не е неистов, но определено чувството за глад е много по-различно като непушач. Забавя се и обмяната на веществата заради липсата на никотин, което донесе тук таме по някое килце. Признавам си откровено - вече 4 месеца минаха, но все още ми се пуши. Не неудържимо, но всеки път като подуша цигара ми се свива стомаха в желание да запаля и отново да усетя приятното "разливане" на никотина в кръвта. Запознати казват, че това желание ще намалее, а може би и изчезне след около 2 години. Казват също, че всяко чудо е за три дни. Моята радост от отказването на цигарите все още не е преживяла трите си дни. Доволен съм, че съм независим, радвам се, че все още съм "на линия" като бивш пушач (макар да казват, че такова животно нема) и не съжалвам за нито един безцигарен ден! Пробвайте и вие! Пуших 20 години, при това като зависим пушач. Всъщност са 23 но първите 2-3 години обикновено се смятат като „гратисни“ т.е. момента, в който да се откажеш и който обикновено се пропуска. Точно както направих и аз. Въпреки това не съжалявам за нито една изпушена от мен цигара, а те наистина бяха много. Никога не съм правил дори бегли опити да ги откажа, нито съм имал желание да го правя. До един есенен ден, когато съвсем случайно, ровейки се из нета се зачетох в „Табекс“. Реших да направя бързи сметки дали е по-изгодно с табекс, отколкото с цигарите. Ей така от спортна злоба. Така и не помня резултата, но установих, че изхарчвам минимум 120 лв месечно за цигари. А това в моя първосигнален ум появи образи на 6-7 кебапчета дневно или 4-5 кила пастърма месечно, или което беше най-лошото – подновяване на РС-парка ежегодно! И реших – ей така изведнъж, че повече няма да пуша. Още на другия ден сутринта си купих няколко никотинови дъвки от 4 мг и всеки път когато ми се припушеше си отгризвах по малко. Първия ден успях да изкарам без особени напъни и с 1 издъвкана дъвка. Втория ден същото. На третия реших, че е време да откажа и дъвката. И на четвъртия дойдоха проблемите. Безсъние, изпотяване, нервност, глад почти постоянен. Петата вечер успях да поспя около час. На шестия нещата изглеждаха много по-добре, на седмия проблеми със съня нямах. Остана нервността, може би до края на първия месец. Глада вече не е неистов, но определено чувството за глад е много по-различно като непушач. Забавя се и обмяната на веществата заради липсата на никотин, което донесе тук таме по някое килце. Признавам си откровено – вече 4 месеца минаха, но все още ми се пуши. Не неудържимо, но всеки път като подуша цигара ми се свива стомаха в желание да запаля и отново да усетя приятното „разливане“ на никотина в кръвта. Запознати казват, че това желание ще намалее, а може би и изчезне след около 2 години. Казват също, че всяко чудо е за три дни. Моята радост от отказването на цигарите все още не е преживяла трите си дни. Доволен съм, че съм независим, радвам се, че все още съм „на линия“ като бивш пушач (макар да казват, че такова животно нема) и не съжалвам за нито един безцигарен ден! Пробвайте и вие!

]]>