Спирането на цигарите е сериозна крачка за всеки пушач.
Спирането на цигарите има много варианти, а всеки един от вариантите е строго индивидуален за всеки човек.
Има неща, които пък някои пушачи не знаят, но въпреки това искат да се отърват от цигарите.
Например – много пушачи казват „Ама аз ако ги спра ще надебелея и ще стана два пъти по-огромен!“, като го казват без да имат някаква представа за спирането на цигарите.
Доста медици са на мнение, че цигарите се спират от раз, както се казва. Тук обаче дори те – със свето висше образование не се съобразяват. Човек чувайки съвет на лекар си казва, че щом той го казва – ТОВА Е единственото и правилно решение.
Пробвал съм върху себе си разни опити за спиране на цигарите. Забелязал съм, че когато спреш от раз да пушиш – никотиновият глад не може да се засити и почваш да търсиш заместител на тютюна…въпреки, че всички отказващи цигарите хора се тъпчат с храна, мислейки си че това е заместителя. Е да…ама не точно.
Номера е елементарен: Подтискате и намалявате никотиновия глад (сиреч, намалявате цигарите до не повече от 4 на ден първоначално) и когато стигнете до този момент, в който не мислите постоянно за цигарите – просто спирате и тяхното приемане.
Но докато стигнете до момента да ги спирате, има няколко много сериозен път, който да извървите.
1. Трябва да спрете да мислите за цигарите. За да го направите – трябва да си сложите, както се казва женска воля. Не си мислете, че е лесно да спрете цигарите!!!
2. Когато отивате в магазина – не заглеждайте цигарите. Многото марки цигари биха могли да провокират инстинкта, който се мъчим да убием, нали ?! – а именно да усетите цигареният дим да прониква в дробовете Ви.
3. Ако случайно попаднете в компания от пушачи – постарайте се последното нещо, за което си мислите да е за цигареният дим и това, че околните димят. А стигнете ли до момента, в който на косъм се сдържате да не поискате цигара – спомнете си за това клипче.
4. Когато стигнете до момента, в който сте намалили цигарите до 3-4 на ден, пък и през целият период на отказване на цигарите – не правете грешката да почвате да си втълпявате, че сте непушач.
5. Един полезен трик – ако пушите по повече от кутия цигари на ден, когато стигнете до момента да пушите по 3-4 цигари на ден, а едва се сдържате да не запалите пета цигара – пушете цигарата на части. Тоест – пушете всяка цигара на две половинки.
Но най-важното, което трябва да запомните е това, че ако нямате воля – няма и смисъл да се пробват горе написаните неща 
Пуших 20 години, при това като зависим пушач. Всъщност са 23 но първите 2-3 години обикновено се смятат като „гратисни“ т.е. момента, в който да се откажеш и който обикновено се пропуска. Точно както направих и аз. Въпреки това не съжалявам за нито една изпушена от мен цигара, а те наистина бяха много. Никога не съм правил дори бегли опити да ги откажа, нито съм имал желание да го правя. До един есенен ден, когато съвсем случайно, ровейки се из нета се зачетох в „Табекс“. Реших да направя бързи сметки дали е по-изгодно с табекс, отколкото с цигарите. Ей така от спортна злоба. Така и не помня резултата, но установих, че изхарчвам минимум 120 лв месечно за цигари. А това в моя първосигнален ум появи образи на 6-7 кебапчета дневно или 4-5 кила пастърма месечно, или което беше най-лошото – подновяване на РС-парка ежегодно! И реших – ей така изведнъж, че повече няма да пуша. Още на другия ден сутринта си купих няколко никотинови дъвки от 4 мг и всеки път когато ми се припушеше си отгризвах по малко. Първия ден успях да изкарам без особени напъни и с 1 издъвкана дъвка. Втория ден същото. На третия реших, че е време да откажа и дъвката. И на четвъртия дойдоха проблемите. Безсъние, изпотяване, нервност, глад почти постоянен. Петата вечер успях да поспя около час. На шестия нещата изглеждаха много по-добре, на седмия проблеми със съня нямах. Остана нервността, може би до края на първия месец. Глада вече не е неистов, но определено чувството за глад е много по-различно като непушач. Забавя се и обмяната на веществата заради липсата на никотин, което донесе тук таме по някое килце. Признавам си откровено – вече 4 месеца минаха, но все още ми се пуши. Не неудържимо, но всеки път като подуша цигара ми се свива стомаха в желание да запаля и отново да усетя приятното „разливане“ на никотина в кръвта. Запознати казват, че това желание ще намалее, а може би и изчезне след около 2 години. Казват също, че всяко чудо е за три дни. Моята радост от отказването на цигарите все още не е преживяла трите си дни. Доволен съм, че съм независим, радвам се, че все още съм „на линия“ като бивш пушач (макар да казват, че такова животно нема) и не съжалвам за нито един безцигарен ден! Пробвайте и вие!
А дали си съгласен да проведем едно интервю (виртуално) и да го пуснем като статия тук ?!
Би се получил един невероятен материал